Колко пъти сте предобряли с кафе?

Историята познава един такъв случай при мен и днес ще го разправям.
С първото ми сериозно гадже (познато по света още като “гимназиално сладко сърце”) сме заедно – аз в 11 клас, той в 12. Иде бал. Големи вълнения. Големи приготовления. Влизали сме в десетки магазини из града, включително 2/3 от тези на бул. Витоша. Бул-точка-витоша не е малък булевард и предлага богато разнообразие от шопинг помещения за мъжка мода, във всяко от които балуващ и дамуващ на бал човек могат да прекарат средно по 20 минути в търсене на костюм, обувки или прилежащите аксесоари.

По време оно вече бях открила ползата от кафе за четене нощем & кефа от кафе за съществуване денем. Поглъщах много кофеин и давах голям процент от джобните за фенси La Marzocco кафенцИ в Coffee Heaven (RIP).

Та вече сме пред поредния бутик на бул. Витоша, току съм взела и поредна чаша дълго кафе, с Боби се скарваме брутално (гимназиалните сладки сърца често се карат брутално и често то е за глупости, знаете), бясна съм и ми е писнало от това ходене по магазините ден след ден, вироглаво люсвам кафето на екс, хвърлям чашата, вирвам и нос и демонстративно влизам в магазина с думите “Хайде да видим дали ще е последен този. Пък”.

Е, не беше последен, а вътре едва не припаднах от нерви и динамичен сърцетуп.
Оттогава историята мълчи, само тук-там се проявява с илюстративни намеци, за да покаже, че не съм се отказала от същността ми. Любим такъв индиректен, мек и кокетен намек е блузата “Кафеварка” на Vintage Summer ☕️

За финал ви оставям цитат от небезизвестната Лорелай Гилмор, която е постоянен източник на мъдрост, а освен това би изглеждала супер с една от тези сладурски розови блузи:

Coffee-coffee-coffee is a saying. Like an exaggeration. It’s a funny, desperate cry for caffeine.

Снимки Lemouserat