„…за благодарност ще запаля свещичка на всеки олтар в Рим.“ Някъде по Via della Luce двойка италианци четат Борхес, докато си взимат вана, а през отворения прозорец се носи уханието на прясно сварено кафе от бакалията на долния етаж. Понякога трябва да сме заедно някъде далече, за да разберем колко сами сме у дома. Лоренцо … Continue reading ROMA
Лансароте е остров, в който можеш да посветиш времето си на много неща. Можеш да нощуваш под небето със звезди, да плуваш в спокойни синьо-зелени води или да изследваш необятността на плажове сред чукарите. Можеш да ядеш бургери с името на Чубака, да търсиш палачинки с папая или да пиеш бяло вино, облечена с най-неизмачканата … Continue reading Лансароте. Островът на Сезар Манрике
Мда, отново ще си говорим за Лондон. Лондон, в който Натали ще редуцира спирките на метрото, а аз ще се стремя да ги увеличавам. След като видяхме как американските политици махат с охранèни китки, на спокойствие и без лимити продължаваме към шоуто на Хю и видовете джин в английската столица. Хю е Хю Джакман, който … Continue reading Още 48 британски часа – 2/2: Hugh Jackman & Gin Craze
Винен туризъм? Тренд си е отдавна. Посвещавам един уикенд на него и на сутрините с пържени филийки. Внимавайте, човек много се размечтава с един такъв текст пред себе си. В Мелник съм била веднъж, на 13 години. Заведе ме баба ми с нейните колеги. Тогава за пръв път дегустирах вина. Тогава открих малиновото вино, което … Continue reading Мелник, моя малка Бургундия
Визитите ми в Лондон стават все по-краткотрайни напоследък, но това не бива да ви подвежда. Ходила съм десетки пъти и до края на годината вероятно ще добавя още няколко към тях. Ще разберете защо. Сега важното не е количеството минути, а качеството. И за да ви го докажа, ще разправям накъсо и натясно как хванахме … Continue reading Още 48 британски часа – 1/2
Kinky Potion Portion 