Миналият вторник избягахме за 48 часа. В онзи наш трети дом, в който не се бяхме връщали от месец. Там, където цветът на светофарите няма значение, където захарта в кафето се счита за грях, където всеки ден е като първия дъх на дълго чакана афера. The Man. The Music. The show. И Тръмп от прекалено … Continue reading 48 британски часа
В неделя Олга ме събуди по телефона в 9. Понякога е кофти да те събудят в 9 в неделя, когато си си легнала преди 4 часа. В Пловдив щяло да вали. Щяло много да вали. Останах да се излежавам още малко, за да се отдалеча от вземане на решения. После взех решението да събудя Натали. … Continue reading В Капана на дъжда и преди него
Ранното майско море е специфично: малко хладно, доста нетипично, много спокойно и безобразно щастливо. Миналата година с Ники открихме сезона на вълните в Тасос. Този май е посветен на южната част на нашето си Черно море. Пътешествието е планирано за 9 сутринта в неделя. В леглото е топло, студиото ухае на боя, а ягодите трябва … Continue reading Макове в непокой
Когато и Лондон те привика към себе си, и The Clash те привикат към Лондон, просто отиваш. Взимаш само една раница и отиваш. Днес съм там и аз, този път без да се подвизавам между брулените хълмове – всичко е свят, цвят, липса на смут и безсмъртие. Да видим какво откри Лондон за мен след … Continue reading London calling
Историята показва, че преди една година по съвсем същото време съм била в Пиза и съм носила розово. И понеже днес нося черно, а навън няма наклонени кули, само скосен дъжд, реших да бъда нагла и да си открадна малко време за пренасяне на мисълта в Тоскана. Самата Пиза също е някак розова – от … Continue reading Завръщане към Пиза
Kinky Potion Portion 