Последните размисли над приоритетите в чужбина ме заведоха на едно лудо кулинарно пътешествие за лоялни любители в един китен град с огромен сбор от вкусове. Болоня, началото на преустановяването на разходите, на ронените парченца шамфъстък върху сутрешния ягодов крем, на мириса от току-що извадени от кухнята печива.

   Още от първата сутрин се разбра – акцентите на града щяха да се ситуират в малки ресторанти, кафенета на главната Via dell’Indipendenza, скрити сладкарници под арките, неочаквани следобедни изкушения. За първи път ми се случи да предпочета този тип пътуване, никога не съм обръщала значителни внимание на храната навън. Обикновено залагаме на простичките композиции, сандвичите на крак, кафето в чаша за изпът. Северният град доведе до съвсем нова проекция за чуждестранното възприятие – пълно отдаване на местните рецепти и тотална забрава на обичайните обиколки. Ще започнем с пастата, след това пицата, накрая сладкото, за да структурираме желаното меню.

Обожавам градовете със закритите пазари – онези почти магични места, опушени от свежестта на всевъзможното разнообразие, глъч от щастливи, доволни в своето пребиваване там общества, смях, възбуда във въздуха.

Специалитетът на готвача в нашия случай е Osteria dell‘Orsa – намира се на една от преките на Piazza Maggiore, в сърцето на студентския окръг в Болоня. Много е важно да минете през ресторанта, докато все още не сте съвсем гладни – любезният млад персонал ще запише името ви, ще посъветва да се поразходите из града поне час, преди да се върнете и да намерите свободна масата си за обяд. Това е моето място фаворит, вкусовете нямат равни, обстановката е невероятна, усещането за принадлежност към пълнената с рикота, артишок и пармезан паста е мигновено.

И най-накрая – обещаното! Тирамису, маскарпоне със сладко от боровинки, еклери с бита на ръка сметана. Прясно, италианско и божествено вкусно!

Послепис: туристическата нагласа свършва след третата порция каноли.

  От Болоня с крем по носа,
Натали