Урок по британска история: следобеден чай

Ритуалът, наречен afternoon tea – следобеден чай – все още не е достатъчно популярен у нас и често идеята зад ЧАЯ остава криворазбрана. Отварям една страница урок по британска история и ви показвам нагледно как се почувствах като малка краличка, която слага бучки захар и пие от порцеланови чаши с вирнато нагоре кутре.

Небезизвестният следобеден чай звучи просто като напитка, но истината е по-комплицирана. Tea в Англия наричат едно цяло хранене. То може да бъде както следобедно (afternoon tea), така и вечерно (high tea).

В тази чаша успешно мога да ви гледам на чай. Ай-ай!

High tea, което звучи нещо като “вечерен чай” в превод, е било последното хранене преди лягане. Казано с други думи, младите дебютантки в обществото са били привиквани на tea наместо на вечеря. Supper не вàжи винаги при брулените хълмове, това се опитвам да ви кажа.

Afternoon tea изживяването, за което ще си говорим днес, в хронологичен план възниква по-късно от вечерния чай, през 30-те или 40-те години на XIX век. Само чуйте историята, за която се смята, че дава началото му…

[прочистване на гърло и класическа музика за фон]

Преди следобедния чай да се появи като обичай, англичаните взимат две солидни блюда на ден: закуска и вечеря. Сами разбирате, че часовете между двете хранения са дълги. Един ден лейди Анна Мария Ръсел, херцогиня на Бедфорд, се чувства типично за една жена в обикновен ден: отегчена и гладна. За да балансира второто и да разплете първото, поръчва да занесат чай и леки похапки в стаята ѝ. Гладът и отегчението преминават, ето защо лейди Анна започва да пие следобеден чай със сладкиши и сандвичи всеки ден. Скоро се присъединяват и други лейдита, а малко по-късно се превръща в обичай.

Следобедният чай включва finger sandwiches и сладкиши. Но първо отварям скоба за нещо от особена важност:

Следобеден чай в Националната портретна галерия в Лондон

Нали ме разбирате?

Finger sandwiches са тесни продълговати филии хляб с отрязани корички (такива често поднасят и в книгите на Агата Кристи, бележка на блогъра). Едни от най-разпространените фингър сандвичи са този с краставица, сандвич с яйце и кресон, с шунка и горчица, както и канапе с пушена сьомга.

Историята не мълчи какви са били традиционните сладкиши в началните десетилетия на afternoon tea във Великобритания. Това обикновено са класическите маслени shortbread бисквити или десерти с пандишпанови блатове:
– trifle (трайфъл е десерт с бишкоти, яйчен крем и плодове… почти като онзи, който Рейчъл искаше да направи за Деня на Благодарността);
– Victoria sponge (Виктория спондж е пандишпанова торта със сладко от ягоди);
– Battenberg (Батенберг е пандишпанова торта с квадратчета в два цвята, обвити със сладко от кайсии и марципан).

През XX век обаче любимите scones се включват към менюто. Какво са скоунс? Английският за дъмис – пардон, начинаещи – веднага ще ви каже: scones са малки хлебчета с леко сладък вкус. Сервират се със сладко от ягоди и Cornish clotted cream (Корниш крийм е специфична гъста сметана; когато казвам специфична и гъста, следва да разбирате над 55% мазнини).

Днес afternoon tea продължава да е ритуал, който осигурява на небцето ви нефиксиран брой чаши чай заедно със сандвичи и сладкиши. Сервират се кани с чай и тристепенен поднос. В чинията най-долу стоят сандвичите, в средата има скоунс със сладко от ягоди и клотед крийм, а най-отгоре се мъдрят дребни сладки, макаронченца, мини тортички и мусченца.

Следобедният чай, на който блажено се насладихме с моите момичета, беше в ресторанта на Националната портретна галерия. Той предлага прилично меню и още по-прилична гледка над Лондон, която си струва да видите. Ако крановете из нея ви смущават, най-добре да изпиете още една каничка с чай.