Всеки, който има зад гърба си порядъчно количество обиколки около слънцето, знае, че новината как Венеция е наводнена… всъщност отдавна не е новина.

Кацнала удобно във Венецианската лагуна, Венеция обединява редица островчета (над 100), между които се придвижвате по мостове (над 400) или чрез лодки. Година след година, от октомври до февруари, освен любовта по гондолите и оживлението, което тегне по Piazza San Marco, венецианци и приходящите туристи изпитват още едно любопитното усещане – сезона на Acqua alta.

Acqua alta, в буквален превод „Висока вода“, е явление, което засяга солидна площ от града. Силните сезонни ветрове, бушуващи през есента и зимата, подсилват мощта на приливите и създават пречка за нормален отлив.

Резултатът от тази висока вода засяга до 75% от града, може да бъде с височина до колене и се предотвратява по два начина:

1. с издигнати на 120 см пешеходни конструкции из всички главни артерии, които acqua alta достига и по които се пренасочва човекопотокът;
2. с чифт Hunter ботуши в любим цвят, който да ви преведе през водните потоци и небрежно да ви размечтае да поскачате в някоя от обстойните локви.

По време на моето посещение заложих на втория начин и дори успях да снабдя вътрешността на Хънтърките с малко трохи от каноло с шамфъстък. Понякога така се случва в живота – похапваш, без да спираш да вървиш. Не е най-елегантното решение, но Италия влива в сърцето ударна доза лакомия, пред която и най-добрите стълби за сядане и почивка често пъти са безсилни.

Ето какво да вършите и да видите във Венеция по време на по-студените месеци от годината:

Нощувки във Венеция

Заложете на нощувка в историческия център, не някъде из Comune di Venezia, а още по-малко из Città Metropolitana di Venezia. Макар да е по-скъпо, определено си струва да не губите време, освен това получавате опцията да се прибирате до дома по няколко пъти на ден, за да смените пуловера, да направите кратък следобеден сън за подготовка към бурна вечер или да оставите плика с дребни сладкиши, който не сте се сдържали да не купите.

Ориентация

Не разчитайте на прецизност по отношение на картата на телефона. Уличките са толкова малки и толкова криви, че и технологиите, и краката ви ще се губят тук-там и ще се озовават пред задънена улица, тоест такава, която се забива във водата на някой от китно назованите ri-та (множествено число на “rio”/канал). Да, разбира се, че каналите на Венеция си имат имена.

Супермаркети във Венеция

Ако ви е нужно нещо, каквото и да е, което няма как да набавите от пазар с пресни продукти, супермаркетът Despar Teatro Italia е топ мястото за целта. Teatro Italia е емблематична локация в сърцето на Венеция. Това архитектурно бижу от началото на 1900-те е било театър, кино и кампус на университет, а днес престижната сграда е реставрирана и ви позволява да шопингувате стъклени бутилки и сирена, докато се разхождате под зрелищна архитектура.

Венецианска храна

Прегърнете месната кухня. Опитайте spaghetti al nero di seppia. Спагети с мастило от сепия е специалитет на Венеция, който трябва да бъде разгърнат в някоя от старите остерии и да бъде придружен с прилично количество вино.

Предупреждавам ви, че докато вървите по Calle del Pistor, което преминава в Calle de l’Alconeta, което пък от другия край на Ponte de l’Alconeta излиза като Rio Terà de la Maddalena, погледът ви ще срещне трудност да остане фокусиран на една витрина и чисто и просто ще ви се прище да опитате множеството sapori на cannoli, baci, pescatore, frittelle, meringhe и други сладкиши. Съветвам ви да не се подвеждате по добрия маркетинг и да заложите на същите сладкиши, но в доказани пастичерии, където плащате за качество, не за наема на стъкло с добра гледка към улицата.

Празници във Венеция

Както за всички италианци, така и за венецианците не са чужди проявите на хедонизъм, а религиозните празници са чудесна причина да спрат да работят и да им се отдадат напълно. Казано с други думи, тези дни са синоним на почивка и храна. Може би най-вече на храна.
Всеки празник във Венеция има тематично блюдо, което рядко се консумира през останалите дни от годината. Ето кои са типичните ястия, с които се отбелязват някои от най-популярните feste в района:

Feste di San Marco

Празникът на Сан Марко е едно от най-важните събития във Венеция. Отбелязва се на 25 април и чества покровителя на града. Една от традициите на този ден, макар и несвързана със Сан Марко, е венецианците да подаряват розова пъпка на своята любима. За Feste di San Marco можете да се настроите на вълна risi e bisi – семпло, но вкусно ястие, което представлява нещо средно между супа и ризото. Съставките са ориз, грах, лук, бекон, магданоз, сол и черен пипер.

Festa del Redentore

Redentore се пада през третата неделя на юли и маркира края на ужасната чума, която е унищожила населението на Венеция през XVI век. За да поиска Божията намеса, Сенатът решава да издигне малка дървена църква – Chiesa del Santissimo Redentore. Специално за повода всяка година над Canale della Giudecca (канал Джудека) се гради мост над шлепове, по който населението да стигне до църквата. Менюто за Festa del Redentore включва pasta e fasoi (паста и боб), sarde in saor (пържени сардини, мариновани в лук и оцет), bigoli in sauce (спагети от елда с аншоа и лучен сос) и anara col pien (печена патица с пикантна плънка от хляб, магданоз и чесън).

Festa della Salute

Festa della Madonna della Salute е празник, честващ края на чумата от 1631 г. На 21 ноември отново се строи мост от шлепове, този път над Canal Grande. За Festa della Salute венецианци и campagnieri (“селяните” от други градове, както самите жители на Венеция ги определят) прииждат на огромни тълпи да запалят свещ в църквата Madonna della Salute и купуват сладки от сергиите около нея. Обядът за 21 ноември задължително е castradina – супа от осолено овнешно месо със зеленчуци, което се кисне 3 дни преди готвене. Смята се, че толкова време е продължила процесията, която е обикаляла града и е молела Девата за избавление от чумата. След castradina менюто често преминава към порция с варени месни деликатеси като език и пилешко.

Тирамису

Тирамисуто заслужава отделен параграф и отделно време от вашия ден. Това важи за всеки ден от всяка екскурзия в тази посока. Точно както не може – или вероятно би могло, но не бива – да минавате без аперитиво на някой площад, така и пропускането на порция тирамису е непрепоръчително действие. Поръчайте го за десерт след обяда заедно с чашка amaro или изберете да го комбинирате със следобедното кафе – обещавам, че по всяко време на денонощието ще ви дърпа нагоре. Това е буквалното значение на „tirami su“. Преносното е „разведрявам“.

Аперитиво

Като стана дума за аперитиво, сред най-благодатните почви за него е Campo Santa Margherita. Площадът и улиците около него се преобразяват до неузнаваемост и вземат най-доброто от двата свята. През деня атмосферата е мирна, част от баровете кротуват зад спуснати ролетни врати, тук-там венецианец пие еспресо, влачи пазарска количка, чака приятел или чете вестник в обедната почивка. Вечер този площад гъмжи, жужи и живее през призмата на небрежно подрънкване на чаши, пушене на цигари, шумни целувки, студенти и смях. Всички са там и искат да изпият по едно. Глъчката не млъква, глътката също, обръщат по още едно, оставят дребна сума евра и отиват или да задоволят сетивата с вкусна вечеря, или да пийнат отново, този път в някой от съседните барове.

Местата, където не останах безразлична към чаша аперол сприц (поръчва се със „с“, сприц, все пак не сме в Германия), бяха Chet Bar и Caffè Rosso. Chet Bar разполага с гледка към мостче и канал, а Caffè Rosso е едно от най-добрите кафенета във Венеция и трябва да се опита и през деня, тъй като разполага с една от оригиналните стари машини за еспресо Elektra! Тя е просто възхитителна на живо и е в пъти по-величествена, отколкото на картинките, където вероятно сте я виждали.

Bacari

Ходенето в bacari е още един своеобразен безкраен аперитив. Bacaro е нещо като бар, който местните посещават, за да обръщат една след друга calici di vino della casa. Calice – малка чаша, 100 мл. Vino della casa – домашно вино. Бъдете спокойни, евтиното домашно вино в Италия няма нищо общо с евтиното домашно вино при нас. Прието е към чашите да се прибавят cicchetti – малки сандвичи и други леки хапки с риба, зеленчуци или меса. Еквивалент на испанските tapas.

Сянката на виното

Легендата твърди, че терминът „винена сянка“ преследва венецианци от далечно време, когато виното е било предлагано директно от улични търговци на площад Сан Марко. За да държат виното охладено, търговците преследвали сянката от кулата Campanile di San Marco и разполагали сергиите си под нея. Оттам идва и изразът „un’ombra di vino“ / „сянка вино“. До ден днешен за жителите на града пиенето на вино е тържествен ритуал, социална церемония, обяснение в любов и приятелство.

За финал припомням, че от италианската пица не се покачват килограми, а нива на сияен тен по кожата. В тези турбулентни времена ни е позволено поне за кратко да бъдем хедонисти, да бъдем егоисти и да си угаждаме всячески.

Още малко от цветовете на града:

Baci e abbracci,
Лилия