Казвала съм и продължавам да стоя зад думите, че първата среща с морето за годината носи специален заряд. Особено тогава, когато водата не е комерсиално топла и при все това сгрява душата ти с милувка и когато е рано за тен, но не и за ведрина в тона. За този дълъг морски уикенд отварям шкафа с банските костюми, избирам най-слънчевия сред тях, събирам още малко багаж, мятам го в багажника на колата, забравям сандалите без умисъл и лаптопа с пряк такъв и се подготвям за 7-часово пътуване. Придружете ме на пътешествие до Тюленово.

Сладоледът на клечка, който макар да вирее по-добре на хлад, се усеща по-добре под лъчите; рамото, което не намира покой и иска Аха! да бъде солено вече; рошавата коса, която щурее и се вее навсякъде, без да бъде порицавана (особено тогава, когато не ти си шофьорът)… такива са благините, които вещае морето рано през май.

Какво виждам?
◦ Тюленово, където пия студено Leffe, докато ентусиасти планират да инвестират половин апартамент в сватбено тържество
◦ Крапец в състояние на призрачна пустота и бунгала, готови да осигурят покрив над немалко глави след едва месец
◦ Шабла, която предлага уютна пица с домашен босилек и комсомолски улици
◦ Дуранкулак с микс от миди и пластмаси, които водата с участие в главна роля на нас, хората, е причинили на плажа
◦ Морски фар, превърнат в бойно поле
◦ Огромни бели перки и борба с вятърни паркове вместо мелници
◦ И една тузла, която всъщност била езеро

Прибирам се малко изморена от пътя, обаче доста заредена от шума на вълните. Сол по рамото няма, ала нося от брега два рапана и съм съхранила усещането за спокойствие, което се разстила през нощта заедно с настъпването на скромния прилив и не се отлива дори тогава, когато километрите до София стават все по-малко.

За последните 4 години, откакто освободих апартамента в Младост и живея из централните артерии на града, не се замислям особено за необходимостта от личен автомобил. Гараж нямаме, паркирането около дома е шумен ад, освен това е платено, а тъй или иначе през 80% от времето стигам пеш навсякъде, където имам работа или желание да се озова. Изключение правят именно пътуванията из страната, които най-често са с посока на изток, към морския бряг.

За такива приключения обикновено взимаме автомобил под наем. Чисто е, лесно е, бързо е, ненапрягащо е, колите са нови, 24 часа има кой да удари рамо по телефона, ако закъсате (дано не се случва, но чудесните ни магистрали гаранции не дават, маниаците по тях още по-малко), автомобилът всеки път може да бъде различен според нуждите, дестинацията и предпочитанията.

За четирите дни в посока Тюленово се доверихме на Top Rent A Car, които ни предоставиха за ползване този комфортен и стилен Citroën. Четете го произнесено с френско Р и секси гласа от рекламите, нали? Така и трябва.

С пожелания да ви върви по солена вода това лято и да слагате предпазния колан, когато е необходимо,

Една водна Лилия