50 нюанса Рим: тирамису с ягоди

Знаете ли какво се крие зад думата тирамису? Като един A2 експерт по италиански, веднага споделям: идва от tirami su, което буквално означава “дърпам нагоре”, а преносно се тълкува като “повдигам настроението”, “разведрявам”.

Ето това е функцията на истинското тирамису.

В Рим облаците винаги са пухкави като тирамису с ягоди, дори когато вали средно по 3 пъти на ден. На последното ми такова момичешко пътешествие с мама валеше дори повече, но това не попречи да си избера аутфит за пораснали момичета и да ви разходя из Рим на Лилия Дакова.

Италианската столица спи съвсем малко, защото от ранните часове на нощта трябва да пече вкусно захарно тесто, което да превръща в cornetti (добре познатите кроасани), biscotti (твърдите бисквитки, които омекват в комбинация със сутрешно лате), sfogliatelli (сфолиатели, наричани още “опашки на омар”, пълни с крем от рикота, шоколад или пистачио) и хляб. Малко спим и ние, за да се събудим рано-рано и да хванем аромата от фурните, преди звукът от фотоапаратите на китайските туристи да притъпи сетивата.

Първата ни спирка е Antico Forno Roscioli (четем “антико форно рошоли”) на Via de Chiavari 34 – малка фурна в сърцето на Рим, на няколко пресечки от Campo de Fiori (един от малкото площади без църква, just FYI). Историята на Roscioli датира от 1824 г., а нашата любов към многолистното тесто с мед, шамфъстък и бадеми ще остане в същата тази история дълго време. В пекарната не се предлага кафе, но на първата перпендикулярна пресечка, Piazza Benedetto Cairoli 16, се намира Roscioli Caffè. Широко усмихнат, пекарят ни позволява да си внесем две чаша с капучино гранде във фурната и да се насладим на лакомствата по ефирен начин.

След като сме обилно закусили, потегляме към Моста на ангелите (Ponte Sant’Angelo) и замъка Сант Анжело (Castel Sant’Angelo).

Мостът на ангелите е моята любима дестинация в Рим. При все че има още редица забележителности, по които човек да въздиша, тръпката ми винаги е била тази арка над Тибър. Мостът на ангелите оригинално носи името Pons Aelius, но заради десетте статуи на ангели, които са дело на Бернини, вече е познат като Ponte Sant’Angelo. Замъкът Sant’Angelo в началото (135 г.) се използва за мавзолей на император Адриан, по-късно играе ролята на замък, папка резиденция и дори затвор. Към днешна дата е музей с неописуема гледка.

След като сме разгледали част от града с видима история, забързваме крачка и се спускаме към полупешеходната зона между паметника Vittorio Emanuele II и Колизеума, после по Via Merulana излизаме зад крепостните стени (fuori le mura) и стигаме до Bar Pompi, известен още като Повелителя на тирамисуто в Рим. Е, може и никой освен нас да не го нарича така, но нямаме време да разсъждаваме по темата, защото устите ни вече са пълни с големи хапки меко тирамису с ягоди.