50 нюанса Рим: черна дантела и сладкият живот

Римска ваканция

Не е необходимо нито да сте Одри Хепбърн, нито да режете косата си, за да прекарате незабравима римска ваканция. Не е необходимо дори да се мятате върху Веспата, още по-малко е необходимо да се снимате до нея – това е кадър, който отдавна не е иновация за човечеството. Нужно е само да се подготвите за сладкия живот и да намерите време наистина да го изчувствате, тъй като висенето по опашки и щракането на снимки често води до лишаване от другото удоволствие.

Дните в Рим донесоха много километри, деликатни асансьори, кроасани с крем, дъжд, пазарлък за билки, красиви чичовци, невенерини хълмове, бодили, поща и паста с гуанчале, на която не успяват да устоят и девойките, странящи от червено месо. Каня ви на разходка, която преминава през следващите по популярност обекти след класиките на Града с видима история.

Bocca della Verità

Устата на истината в Рим, или la Bocca della Verità, е мраморна скулптура, разположена в портика на Basilica di Santa Maria in Cosmedin. Според някои източници представлява отводнителен канал, според други е главата на титана Океан. Романтичната легенда гласи, че Устата ще погълне ръката на онзи, който я пъхне в нея и изрече лъжа. Гласи още, че чрез този метод мъжете са тествали верността на половинките си, които са се измъквали от ситуацията с хитростта, присъща на истински влюбената жена и днес. Няма статистика някой да е останал без ръка вследствие на среща с Устата на истината, ала по всяка вероятност все още има двойки, които водят сериозни разговори пред нея.

Рим по време на дъжд

Макар невинаги да е перфектният вариант за разходки, всеки дъжд в приличноголям град, съпроводен от над 15 градуса без формиране на бури, трябва да се приема като позитив, тъй като обира и прах, и част от туристите от улиците. Говорим за житейска мъдрост, която е редно да запомните добре и да се връщате към нея всеки път, когато се наложи да издирвате чадър с мокра коса в чужбина. Безспорно е досадно, но нагласата с вайкане как 30% от екскурзията ви ще бъде възпрепятствана не води след себе си нищо положително. Приемете с отворено съзнание идеята, че един или два дни ще вали, настройте се да прекарате добре, купете някоя допълнителна блуза, ако се наложи. И потеглете да опознаете и дъждовния аспект от мястото, на което се намирате.

Passeggiata del Gianicolo

Рим по време на дъжд ни прати към Passeggiata del Gianicolo. Gianicolo бива наричан още „осми хълм на Рим“, тъй като идва до седемте, върху които оригинално градът е основан. На английски звучи като Janiculan Hill, а на български е хълмът Яникул. Passeggiata del Gianicolo е дълъг, кръв и красив път, които се изкачва по хълма и слиза през него. От едната му страна е „Свети Петър“, от другата – Trastevere, като цялото разстояние е около 2 км. Върховата точка (88 м) са паметникът на Гарибалди (Monument Giuseppe Garibaldi) и панорамната тераса пред него, която позволява да видите Рим в любопитен мащаб.

Гарибалди стои на хълм Яникул, защото именно там се е бил с французите, когато е защитавал Римската република (тази от революциите на 1848 г.). Паседжатата е осеяна още с каменни бюстове на италиански и чуждестранни патриоти, които по един или друг начин участват в италианското Risorgimento. Искате ли нещо интересно? Има и бюст на Капитан Петко войвода.

qnikul rim Janiculan Hill kapitan petko rim

Друг интересен момент от passeggiata-та е Faro di Gianicolo (Фарът на Яникул). Въпреки че не се използва за ориентация, има красива архитектурна стойност и е дарение на Рим от италианците в Аржентина. Това не е всичко за хълма. В 12 ч. всеки ден Cannone del Gianicolo – оръдието на Яникул – стреля, за да отбележи часа. Този обичай е въведен през 1847 г. от папа Пий IX, който е искал да има ясен и точен сигнал за отбелязване на времето, тъй като камбаните на римските църкви са били некоординирани. До днес стрелбата на оръдието събира зяпачи и стряска поне няколко случайни минувачи.

Централни остерии и експерименти с храна…
… или как една объркана паста може да промени умамито в характера ви.

Oстериите, които носят такава кокетна конотация и се свързват с вкусна храна и много вино, всъщност започват с непретенциозен старт. Значението на Osteria идва от латинското hostem – странник/враг/гост. Назад във времето са били своеобразни странноприемници, в които са сервирали винo, понякога и семпли блюда. Обичайна практика е било посетителите сами да носят храната си. За щастие днес не носим продукти за ядене в остериите, но често менюто все още включва паста и ястия с месо без излишни помпозности. На доста места са запазени и големите маси за споделяне, където можете да попаднете на всякакви странни съседи и да се вдъхновите от избора им на primi & secondi piatti.

В централния район гъмжи от приятни местенца, в които можете да похапнете, без туристи с фотоапарати да подръпват покривката ви, докато минават. Чудите се кои са най-добрите остерии в Рим? Искате все пак да бъдете близо до Пантеона? Просто подминете Piazza della Rotonda, тръгнете напред, завийте наляво, защо не и надясно, малко напред, още малко ляво, дясно, загубете се поне веднъж, не бързайте. До няколко минути ще стигнете до някой от по-малките площади в района: Piazza Capranica, Piazza della Maddalena, Piazza in Campo Marzio, Piazza delle Coppelle.

На последния се озоваваме и ние с mamma mia, за да обядваме набързо, преди да стане 16 ч. и Osteria delle Coppelle да се оттегли в заслужена почивка, по време на която да се подготви за човекопотока, който ще дойде доволно гладен и предоволно жаден за вечеря. Какво научихме, докато пиехме вино в остерията? Понякога една девойка не знае, че обича гуанчале, докато смотаното ѝ ниво на италиански не доведе до объркана поръчка, чрез която да получи rigatoni all’amatriciana, datterino e guanciale stagionato toscano вместо tonnarelli cacio ai tre pepi. Какво е гуанчале и защо е толкова вкусничко? Това са запържени до хрупкавост осолени свински бузки и от опит ви казвам, че си струва да нарушите вегетарианския начин на живот заради тях.

Сладкиши и кафе

Сладко попадение, което тирамисуто и джелатото оставят в сянка (а не бива), са пухкавите маритоци със сметана. Maritozzo е кифличка с обилно количество бита сметана. Напомня на сутрешния бриош в Сицилия. Вероятно в началото maritozzi съществували под формата на хляб, подсладен с малко стафиди и мед. Maritozo бил сандвич, който съпругите приготвяли за своите мъже, когато ги изпращали на път. През Средновековието този десерт бил единственото изкушение, което официално е признато от Църквата по време на Великите пости. Името „matitozzo” е производно от “marito”, италианската дума за съпруг, тъй като в даден момент от историята традицията повелявала мъжете да подаряват сладкиша на бъдещите си съпруги или дори да крият пръстен из битата сметана. В днешно време maritozzi продължават да красят витрините и да демонстрират пълна паст, действаща с притегателна сила през стъклото.

Любимо място за закуска е Roscioli. Бизнесът зад бранда е развит в три посоки: Antico Forno, Salumeria & Caffè. Antico Forno Roscioli e пекарната, където хоризонтът пред очите е украсен от няколко нива сладки печива и хляб. Не изключвам шанса да влезете с прилична представа какво възнамерявате да закупите, обаче шансът да излезете с още 1-2-3 вида тесто за проба е по-вероятната развръзка. Salumeria Roscioli е едновременно ресторант и магазин, където се предлагат към 300 различни сирена и над 2000 бутилки с вино. Ако стремежът ви е да закусвате на маса, Caffè Roscioli е мястото за целта. За да направят избора ви още по-лесен (или труден!), трите Roscioli адреса са разположени в рамките на 50 метра един от друг.

Друга локация, към която се връщаме няколко пъти, е пастичерия Le Levian. Концепцията е за френска пекарна, пречупена през призмата на италианските традиции. Резултатът са божествени кроасани с ванилов крем, тортички kouign-amann (четем „торта куняман“, което идва oт бретонски език и думите за „торта“ и „масло“ – това е сладкиш, при който е забранено да се броят калории), вегетариански кишове, тарталети с шамфъстък и кайсия и, разбира се, макарони. Обръщам внимание, че кафето тук е от машина, с която боравите вие, а не от машина зад бара, което е тактичен намек, че мястото не е спирка за напоителни раздумки. Хапвате, плащате, потегляте. Знаете, че италианците без друго живеят предимно на този принцип.

Ако търсите кафе в Рим като изживяване за сетивата, двете ми препоръки са Sciascia Caffè и Trecaffè.

Sciascia Caffè 1919 е едно от старите кафенета в Рим и името издава откога съществува. Има две локации в града, макар всеки път да посещаваме само една от тях – тази на Via Fabio Massimo, където любовта към кафе на основателя Адолфо Шаша се трансофрмира в разпознаваем интериор и тематично меню със собствени вариации на топли напитки с кафе. В допълнение към тях и богатото меню с коктейли, Sciascia Caffè примамва с още два елемента: вкусни шоколадови бонбони, които можете да прибавите към питиетата + обиграни баристи, които преминават през цял спектакъл и изглеждат сякаш са създадени към атмосферата на кафенето, не наети, за да работят в него. Флиртуват с кафето, обожават го, примамват го в чашите, разиграват го, след което струпват цялата тази чувствена игра във вашата чаша и ви я сервират с усмивка.

Trecaffè има 4 локации на ключови точки от града и има за цел не само да бъде поредното кафене, а също да приучи жителите на града на third wave кафе културата, от която на този етап те сравнително успешно са се покрили. Признавам, че никога не би ми хрумнало да тествам френска преса или филтър кафе в Рим (в Пиза, например, е друго), но е хубаво човек да има опции, освен това самият house blend тук беше е плътен и приятен и с радост щях да го взема в пакети за дома, ако свободното място в багажа ми вече не беше заето с паста и сирена.

Както сами разбирате, връщам се от Рим напоена с ухания и вкусове.
Сладкият живот.